Историческият музей в Белица е съставен от шест отдела с различна насоченост, разположени на площ от 520 кв.м. В отдел "Археология" са намерили място екземпляри от различни археологически обекти в рамките на общината - неолитно селище в местността Равен, тракийско светилище в село Бабяк /Бабяшка чука/, местността /Петрева църква/ над село Горно Краище, местността /Темницко/ на 12км.от Белица и на 2 км. от Парка за реадаптация на танцуващите мечки.
В археологическа зала 1 са изложени експонати от неолита, находки от тракийски светилища и надгробни могили-
• Неолитно селище в местността Равен;
• Тракийско светилище в село Бабяк (Бабяшка чука);
• Местността "Петрева църква" над село Горно Краище;
• Местността "Темницко" на 12км.от Белица и на 2 км. от Парка за реадаптация на танцуващите мечки ;
В археологическа зала 2 е показан "Съркофага на конника" - уникален тракийски саркофаг, който е единствен по рода си на Балканите, открит в местността „Беличка чука“.
Надгорбната могила в м."Белишка чука" се намира на 1км. източно от град Белица. Тя е с височина 7 и диаметър 30м. издигната на самотен хълм, извисявайки се над долината на Белишка река. От тук се открива невероятна гледка към самата долина, град Белица, Рила и Пирин планина. По време на разкопките през 1995г. е открит дървен саркофаг с останки от древно тракийско погребение. Положен е в сложно съоръжение от каменни плочи, покрити с каменна могила и землен насип. Датирайки в V в.пр. Хр. той свидетелства за погребалните обичаи на траките от региона.
Намерените в саркофага артефакти показват че е било извършено от траките орфическо погребение, под влияние на елинистичните традиции. В източния край е намерена пищялна човешка кост и две крачета от дървено столче. Столчето е увито в плат, като голяма част от фрагментите са запазени. В централната част на съркофага бяха открити кремирани при висока температура кости. Открита е и желязна фибула от „тракийски” тип с останки от плат и железен нож със следи от костна дръжка. Реставриран, саркофагът може да се види в една от залите на Историческия музей в града.
В зала 3 на музея е експонирана Средновековната история на Белица.
Първите писмени свидетелства за Белица, като поселище са турски документи от 1576 г., съхранени в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" гр. София
- (Списък на овцевъдите на долна Белица и горна Белица)
От тук и заключението , че Белица се е деляла на две села;
-Беличе и Баля
- Беличе Изир.
В началото Белица е била "разхвърлена" на отделни по-малки населени места, някои от които са били на 1300 м надморско равнище в местността "Сухо село" и в местностите "Марена", "Дедово" и др. Тези високопланински селища са разположени далеч от турските центрове, като са изцяло самостоятелни. Има данни за селище разположено край бреговете на р. Места, което е било по-богато и по-голямо от тези високопланински селища. Това е причината то да е и по-уязвимо.
С течение на времето, под напора на турските хайки, част от населението на това селище се изселва по нагоре в планината, в страни от основните пътища. В началото на 18 век, поради влошаващите се климатични условия, високопланинците слизат по-надолу. Така от двете села Беличе Баля и Беличе Изир се образува Белица, разположена на това място и до днес.
Редица документи на наши и чужди историци изследователи сочат, че много отдавна пламъкът на просвещението и националното самосъзнание е развито у беличани. В къщата на Георги Попвасилев през 1888 г. е намерен ръкопис от "Славянобългарска история". В къщата на поп Теофил е намерена стара печатна библия с интересни преписки по полетата на страниците и "Писах азъ Иевтимиа от Света гора Атонска в льто 1716 юлия число 6…" Атонският йермонах дълго време учителствал в Белица, като е преподавал четмо и писмо върху дъска, наустница, псалитра и светче. Редица документи свидетелстват за будния дух на беличани извели на първо място учението и просветата и дълга захранвали съседните селища с учетели и просветители.
И най- тежкото време на робство, беличани не скланяли глава. Песента за хайдутина- войвода Кара Злати, е химн на гордия град. Апостола на свободата Васил Левски и тук е посял семето на бунта. Създаден е революционен комитет.
Беличани са готви да участват в Априлското въстание и със създадения таен революционен комитет се включват в национално - освободителните борби на народа ни.
Белица не въстава през 1876 г. , но под самарското знаме година по - късно, се бият деветнадесет опълченци за свободата на България. Те активно се включват в Креснеско-Разложкото въстание. Голяма част от въстаниците са или затворени, или принудени да напуснат селото.
Будните и трудолюбиви белички жители не се примиряват с клаузите на Берлинския мирен договор, който оставя Македония под Турско робство след 1878 г. Борбата им продължава и те участват в Илинденско - Преображенското въстание. В неговите пламъци Белица изгаря със своите повече от 475 къщи дава над 220 убити.
Заради това, в града не е запазена характерната за съседите градове възрожденска архитектура. Знамето за това въстание е ушито в Банско по рисунка на учителя от Белица Васил Теофилов. На него била изобразена девойка, тъпчеща разкъсана верига. В ръцете й имало копие с хоругва, на която имало надпис "Свобода или смъртъ". Деветнадесет опълченци от селото участват в руско-турската война през 1877/78 г.
Всичко това и още много свидетелства за бурния и героичен живот на този град могат да се видят в Зала №3 на историческия музей.
Музея има и зала в които се помещава и етнографска изложба, картинна галерия, постоянна изложба „Покръстването на българите“.
Тук е разположена етнографска изложба отразяваща местния бит и култура на населението в общината.
Една от залите му е организирана като изложба-базар от местни занаяти в областта на тъкачество, плетачество, дърворезба, иконопис и изделия от местните дървообработващи фирми
Това е една малката част от съкровищницата на и музея. Не е възможно да разкажем всичко за историята на този прекрасен град, в една статия, а и нека запазим изненадите за нашите посетители.
Заповядайте в Историческия музей Белица!
